автор: ivliter

Закъснелият автобус на съня
все пак дойде и на моята спирка.
Никой не слезе – само аз се качих
и продупчих билета
на своето най-дълго чакане.
Млади дръвчета край пътя строени
ми помахват с разцъфнали клонки
и видях как към тях полетяха
закъснелите гладни пчели на надеждата
излетели от кошера на любовта ми.
А на седалката мека до мен,
килнала леко глава настрани,
спи пролетта най сладкия сън
с лицето на моето нежно момиче.
Диша тя леко и тихо до мен
и ухае на цвят залюлял с мириса си
небосвода висок потънал в очакване
сънят ми вълнуваш да свърши.
А на мене така ми се ще
той да бъде щастлив и безкраен…