Във съня ми се скиташ,
напоена с ухание на цветя,
в мислите мои разкриваш
свойта нежност и висота.
Плаха и едва доловима,
сияеща като дъга,
ти, след себе си оставяш
капки свежест доброта.
Забранена за мен мечта си,
възможна единствено в нощта,
просещ към тебе викам -
не наранявай моята душа.