автор: Angelche

Слънчоглед в ръката си държеше
и я чакаше.
Всяка вечер.
Тя като слънцето се смееше.
Обичаше това цвете.
Водеше я по пътя до плажа, до морето.
Стихове ѝ редеше.
Всяка вечер.
Летяха, бяха бели чайки в небето,
морският бриз за любов им шептеше.
После я научи да сбъдва мечтите си.
И да вярва.
Всяка вечер.
По думи вървяха, изгубили дните си,
откъснали своето стръкче надежда.
От нощите ѝ в част се превърна.
Не спеше.
Винаги усмихнат и ведър.
Слънчоглед в ръката си държеше
и я чакаше.
Всяка вечер.