автор: pavlova

Лежиш на пода и си мислиш
защо безчувствен ставаш ти .
Защо прекъсна нишката със сърцето ?
Захранвано с радост, болка и тъга.
Години хвърляше с пълни шепи
в тази бездна и тъмнина .
Вчера беше глупава ,
искаше да промениш Света.
Днес си вече мъдра,
променяш своята съдба.

Припев :
Отмерваш времето на пръсти.
Не ти е нужен час и календар.
Очакваш все още нещо да се случи.
Повярвай мила, идва твоя край 2

       Нямаш смелост да пребориш своите страхове.
       Отпусни се , идва светлината
       И белият ангел с нежни криле ,
       ще те отведе в небесата.
       Той те поема и носи над красиви земи,
       там няма болка и мъка
       има само радостни дни.

    Отпиваш жадно , на големи глътки .
    Отровата- спасение за теб .
    Поемаш дълбоко дъх за последно .
    Очакваш скоро да се понесеш ….