автор: ivliter

Вървя след гласа на отлитащи птици
и търся загубена бяла надежда.
Край мене светът е настръхнал, враждебен
и гледа навъсен
под ниските вежди на хоризонта.
Захванат за тона на птичата песен
развявам над пътя си пъстрия шал
за да може късметът да ме намери,
ако случайно реши да го стори.
А плачът на небето пълзи по рида
сред сръднята на облаци нови
и протяга към мене ръце
да ме вземе в горчилката своя.