 |  Тогава ще олекнат сланите,
ще запокитят студовете си -
стремително-ничии,
дните ще са боси нощи
с обърнати слепи очи,
а слънцето ще плаче
във всеки ъгъл -
неоткрито,
недокоснато,
отритнато.
На кого е нужно тихото безсмъртие,
когато човек е по-ненужен и от озонова тиня,
по-тъжен от последния сняг,
под който вече няма да никнат момичета.
С катерича опашка ще дойде вятъра,
ще гилотинира момчешката умора.
Бялата смърт ще полегне на прага.
Спи, мое изтерзано човечество.
Друго не ти се полага.
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
Р е к л а м а| Стрелката | | автор: nickyqouo | | 320 четения | оценка няма |
показвания 30458
от 125000 заявени |
[ виж текста ] |
|
| "Презимуване на тъгите" | Вход | 10 коментара (20 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Презимуване на тъгите
от xubavka на 24.01.2019 @ 20:03:21
(Профил | Изпрати бележка) | | Човечеството изпада в летаргия. Дано да не е продължително! |
Re: Презимуване на тъгите
от shrike на 22.01.2019 @ 14:13:33
(Профил | Изпрати бележка) | | Не е тъй то! Постоянен проблем е хъркането, мяткането и говоренето на сън. Да не споменавам, че аз нонстоп срещам сомнамбули. От бялата смърт ще ни се удължат теломерите и не дай си Боже се събудим безсмъртни. Хич даже не ми и минава през акъла, че ще се спи само. Ще се играе хоро докато не припаднем. Най-официално заявявам, че събуждането е необратимо. Мога да го докажа. |
Re: Презимуване на тъгите
от tearfly на 20.01.2019 @ 18:45:48
(Профил | Изпрати бележка) | Хрониките на една предизвестена смърт… Надежда всяка тука оставете… ненужност… нов Ноев ковчег…
Екзистенциална тъга разлюлява погледа на обречеността.
Все по-малко будно е това човечество, докато не изчезне напълно.
|
Re: Презимуване на тъгите
от elsion (negesta@gmail.com) на 20.01.2019 @ 11:35:12
(Профил | Изпрати бележка) | | някъде далеч има пясъци, където човешки крак не е стъпвал
и в червените им оттенъци по брега,
край морето, в което водата отдавна е извряла в планетарен кошмар
се вплитат сините коси на самотата ни
и морскозелените ни тела, загубили соления разтвор на дома си
дали спим, мечтаем или се водим будни и на работа
все същият сън е,
но мечтите са поне красиви,
като ледовете на Марс
и снеговете през март |
Re: Презимуване на тъгите
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 19.01.2019 @ 13:16:30
(Профил | Изпрати бележка) | | Намерила си значи, зимната шапка на стария дявол-ерген, чийто пискюл унило пада връз дългия му нос, през мъчително тъжните самотни нощи. Не си я слагай, недей! По-добре иди, прегърни последния бял сняг и ослепително изгрей напролет, с първата песен на потайните авлиги. Човечеството никога няма да получи по-добър дар от това. |
Re: Презимуване на тъгите
от daro на 16.01.2019 @ 11:01:51
(Профил | Изпрати бележка) | Деска, според мен, това ти стихотворение не събира обичайния висок брой отзиви, заради последните два реда:
"Спи, мое изтерзано човечество.
Друго не ти се полага."
Това чувство за обреченост го възприемам като твое вътрешно преживяно човечество, с целия му диапазон от астрални и ментални преживявания, но е много вероятно четящите да се идентифицират с "външното" като част от човешкия свят, изобщо... и никак няма да им е приятно да си вземат дозата сън. Друг е въпросът, че "изтерзаното човечество" все по-често предпочита да заспива и да се зомбира, а не да го събуждат или разтърсват.
Което, впрочем, прави твоето стихо - поне за мен.
(Сънят - малката смърт, остава съзнанието ни да почива, докато осъмнем в Деня(будността), където ще поникнат новите момичета и момчета, за да служат на духовността в съвсем друга Култура.)
(((О)))
|
Re: Презимуване на тъгите
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 16.01.2019 @ 00:37:06
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Ммм...като пясъчна буря е- глождат очите, скърца между зъбите, драска сърцето.. Не бива в буря да се спи
Поздрав за стиха! {} |
Re: Презимуване на тъгите
от Angelche на 13.01.2019 @ 23:13:52
(Профил | Изпрати бележка) | Тъжно е мари- дес:
"по-тъжен от последния сняг,
под който вече няма да никнат момичета."
дали ще продължим да спим?
Поздрав за творбата!
|
Re: Презимуване на тъгите
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 30.01.2019 @ 18:41:28
(Профил | Изпрати бележка) | | Пречистване трябва да има, нужно е. Поздрави, Дес () |
Re: Презимуване на тъгите
от anaangelova на 29.01.2019 @ 20:47:31
(Профил | Изпрати бележка) | | Хареса ми, сърдечни поздрави! |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 828
ХуЛитери: 4
Всичко: 832
Онлайн сега:
