 |  Тогава ще олекнат сланите,
ще запокитят студовете си -
стремително-ничии,
дните ще са боси нощи
с обърнати слепи очи,
а слънцето ще плаче
във всеки ъгъл -
неоткрито,
недокоснато,
отритнато.
На кого е нужно тихото безсмъртие,
когато човек е по-ненужен и от озонова тиня,
по-тъжен от последния сняг,
под който вече няма да никнат момичета.
С катерича опашка ще дойде вятъра,
ще гилотинира момчешката умора.
Бялата смърт ще полегне на прага.
Спи, мое изтерзано човечество.
Друго не ти се полага.
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
Р е к л а м а| Стрелката | | автор: nickyqouo | | 318 четения | оценка няма |
показвания 18397
от 125000 заявени |
[ виж текста ] |
|
| "Презимуване на тъгите" | Вход | 10 коментара (20 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Презимуване на тъгите
от xubavka на 24.01.2019 @ 20:03:21
(Профил | Изпрати бележка) | | Човечеството изпада в летаргия. Дано да не е продължително! |
Re: Презимуване на тъгите
от mariq-desislava на 24.01.2019 @ 20:23:12
(Профил | Изпрати бележка) | | Кой знае, може да вървим към чисто нов генезис, при всички случаи - за добро е.{} |
]
Re: Презимуване на тъгите
от shrike на 22.01.2019 @ 14:13:33
(Профил | Изпрати бележка) | | Не е тъй то! Постоянен проблем е хъркането, мяткането и говоренето на сън. Да не споменавам, че аз нонстоп срещам сомнамбули. От бялата смърт ще ни се удължат теломерите и не дай си Боже се събудим безсмъртни. Хич даже не ми и минава през акъла, че ще се спи само. Ще се играе хоро докато не припаднем. Най-официално заявявам, че събуждането е необратимо. Мога да го докажа. |
Re: Презимуване на тъгите
от mariq-desislava на 22.01.2019 @ 15:18:15
(Профил | Изпрати бележка) | | Леле, Шрайки, издъни ми мозъчните черчевета с този коментар.:) Този свят е създаден за прегръщане, не за спане, но я колко по-лесно е да хъркаш, отколкото да се мориш да прегръщаш.{} |
]
Re: Презимуване на тъгите
от tearfly на 20.01.2019 @ 18:45:48
(Профил | Изпрати бележка) | Хрониките на една предизвестена смърт… Надежда всяка тука оставете… ненужност… нов Ноев ковчег…
Екзистенциална тъга разлюлява погледа на обречеността.
Все по-малко будно е това човечество, докато не изчезне напълно.
|
Re: Презимуване на тъгите
от mariq-desislava на 20.01.2019 @ 19:35:00
(Профил | Изпрати бележка) | | Честит пореден край и същото начало.{} |
]
Re: Презимуване на тъгите
от elsion (negesta@gmail.com) на 20.01.2019 @ 11:35:12
(Профил | Изпрати бележка) | | някъде далеч има пясъци, където човешки крак не е стъпвал
и в червените им оттенъци по брега,
край морето, в което водата отдавна е извряла в планетарен кошмар
се вплитат сините коси на самотата ни
и морскозелените ни тела, загубили соления разтвор на дома си
дали спим, мечтаем или се водим будни и на работа
все същият сън е,
но мечтите са поне красиви,
като ледовете на Марс
и снеговете през март |
Re: Презимуване на тъгите
от mariq-desislava на 20.01.2019 @ 12:37:16
(Профил | Изпрати бележка) | | Пътят към революцията на тъгата е само надолу и отвъд.{} |
]
Re: Презимуване на тъгите
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 19.01.2019 @ 13:16:30
(Профил | Изпрати бележка) | | Намерила си значи, зимната шапка на стария дявол-ерген, чийто пискюл унило пада връз дългия му нос, през мъчително тъжните самотни нощи. Не си я слагай, недей! По-добре иди, прегърни последния бял сняг и ослепително изгрей напролет, с първата песен на потайните авлиги. Човечеството никога няма да получи по-добър дар от това. |
Re: Презимуване на тъгите
от mariq-desislava на 19.01.2019 @ 15:50:18
(Профил | Изпрати бележка) | | И там ще си седиш ти, и там ще стоя аз, мълчаливи, но заключени и двамата в какавида от очаквателна, предварителна тишина. Понякога ти ще изпускаш морна въздишка, а аз - аз ще бъда заета с ужасна битка със своя съскащ дъх и радарите на кръвта. Ще чувам как сухожилията съскат под кожата ти. Ще усетя сълзите по бузите ти, по брадичката ти. Ще ги вкуся. Пръстите ти ще се спуснат по една извита вена и ще ме смъкнат в мрежа от оголени корени, показвайки ми сладостта. Тялото ти ще се слее с мътната околност и въпреки силата на моята прегръдка ти ще се смъкнеш някак от нея, призован да се прибереш там, където аз отивам сега. Към избродирания прозорец на пролетта.{} |
]
Re: Презимуване на тъгите
от daro на 16.01.2019 @ 11:01:51
(Профил | Изпрати бележка) | Деска, според мен, това ти стихотворение не събира обичайния висок брой отзиви, заради последните два реда:
"Спи, мое изтерзано човечество.
Друго не ти се полага."
Това чувство за обреченост го възприемам като твое вътрешно преживяно човечество, с целия му диапазон от астрални и ментални преживявания, но е много вероятно четящите да се идентифицират с "външното" като част от човешкия свят, изобщо... и никак няма да им е приятно да си вземат дозата сън. Друг е въпросът, че "изтерзаното човечество" все по-често предпочита да заспива и да се зомбира, а не да го събуждат или разтърсват.
Което, впрочем, прави твоето стихо - поне за мен.
(Сънят - малката смърт, остава съзнанието ни да почива, докато осъмнем в Деня(будността), където ще поникнат новите момичета и момчета, за да служат на духовността в съвсем друга Култура.)
(((О)))
|
Re: Презимуване на тъгите
от mariq-desislava на 16.01.2019 @ 14:23:59
(Профил | Изпрати бележка) | | Да, всеки си казва:"Това не се отнася за мен" и продължава.:) В зависимост от поносимостта този текст влиза докъдето ти му позволиш. Друг е въпросът, че в днешно време трябва да живееш не в един, а в няколко измислени свята, за да оцелееш.{} |
]
Re: Презимуване на тъгите
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 16.01.2019 @ 00:37:06
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Ммм...като пясъчна буря е- глождат очите, скърца между зъбите, драска сърцето.. Не бива в буря да се спи
Поздрав за стиха! {} |
Re: Презимуване на тъгите
от mariq-desislava на 16.01.2019 @ 07:54:28
(Профил | Изпрати бележка) | | Аз едва го преглътнах този текст, та какво остава за другите. Дано някой да спаси света от самите нас.{} |
]
Re: Презимуване на тъгите
от Angelche на 13.01.2019 @ 23:13:52
(Профил | Изпрати бележка) | Тъжно е мари- дес:
"по-тъжен от последния сняг,
под който вече няма да никнат момичета."
дали ще продължим да спим?
Поздрав за творбата!
|
Re: Презимуване на тъгите
от mariq-desislava на 14.01.2019 @ 17:20:05
(Профил | Изпрати бележка) | | Човек полита, когато достигне до ръба на бездната.{} |
]
Re: Презимуване на тъгите
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 30.01.2019 @ 18:41:28
(Профил | Изпрати бележка) | | Пречистване трябва да има, нужно е. Поздрави, Дес () |
Re: Презимуване на тъгите
от mariq-desislava на 30.01.2019 @ 21:19:59
(Профил | Изпрати бележка) | | Точно така, умното си е умно.{} |
]
Re: Презимуване на тъгите
от anaangelova на 29.01.2019 @ 20:47:31
(Профил | Изпрати бележка) | | Хареса ми, сърдечни поздрави! |
Re: Презимуване на тъгите
от mariq-desislava на 29.01.2019 @ 20:56:39
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, за мен е чест.{} |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 860
ХуЛитери: 2
Всичко: 862
Онлайн сега:
