автор: Marta

Така лети, така се стели,
така приижда и се носи...
...
Небето търся, то къде ли е?
Замрежен е пейзажът целия,
снежинките са ми изпросени.
Изглежда дълго съм се молила,
та нямат чет... Летящи чети!

Снежинки! Истински! Отколе
не сте танцували, не сте ми светили...
Не сте ми кацали по клепките,
косите ми не сте целували...
Такива вихрени и трескави,
кристали крехки разлудували.
Такива пръхкави и рохки
не помня да са били преспите!
Снегът се сипе и разкошът му е
кралски.

Негово светлейшество
околното превръща в приказка,
в следобеда се влачи шлейфът му.
Кокичетата ще поникнат!
И снежни ще са им доспехите.