автор: yserd

Спа ли докъсно, светулке,
имаш сънища да ми разказваш?!
Знам, аз, не са едно или две,
по цели нощи с бесове приказваш.

Злини, дошли да те любуват,
в косите твои да заровят свян,
неспособни с тебе да общуват,
дорде си будна с поглед прям.

Ангелска чистота излъчваш
сред облаци людска грехота,
и признавам - понякога ме измъчваш,
ако не потърсиш моята ръка.

Нощем, когато те прегърна,
и прошепна ти мило на ухо:
"Тук ли ще си, ако се обърна?",
ти ми отговаряш с действие добро:

Сгушваш се в мене като сърничка,
свита в поле от полска лайка,
и ми идва да ти кажа сричка по сричка:
"Позволи ми, моля, да те направя майка..."