автор: vesan

(из цикъла "Вицове в рими")

Научи господин Стоян Попов,
управител на еН-ска околия,
че в тамошното село Криворов
похватите на кмета бай Илия

са странни, меко казано. Реши
инспекция на място да направи
и тръгна със файтона; че греши
управник, който без контрол остави

служителите – мислеше Попов.
На влизане в селото срещу него
зададе се процесия. С покров
от бял сатен наметната, в ковчега

жена седеше. Хубава и млада.
Управителят стреснато конете
запря и зяпна в няма изненада,
па се прекръсти и подкара. Ето

ти нова изненада на площада.
Гол мъж завързан, като същ Христос и
тълпа жени пред него – стари, млади –
го скубят, дращят и танцуват боси.

„Това – помисли разгневен Попов –
надмина всичко… чашата преля…”,
и в кметството, намръщен и готов
да мята гръм и мълнии, влетя.

И без да чука, в стаята на кмета
нахлу, обаче… дръпна се сащисан…
на бюрото, на царя под портрета -
наместо да е в работа улисан

над селските книжа – в неловка поза,
заголил задник върху булка сочна
се трудеше Илия. Явно в този
момент не чуха как Попов изскочи

навън от общината и нервиран
закрачи пред вратата. След минути
жената си излезе. Афектиран
Попов се върна. Този път с изути

до коленете панталони, свари
във кабинета кмета, а зад него
друг мъж без гащи, пак във поза стара.
Втрещи се околийският колега,

но тихичко вратата пак затвори
и се изниза като мокра връв,
разходи се нервирано из двора,
сумтя, пуфтя и пак се върна. „Пръв

от тука ще изгоня теб, да знаеш –
започна да крещи на бай Илия –
Ти срам си за властта!… Провал!…Каква е
по дяволите, тази управия?!”

„Защо, гос`ин началник , под контрол
във селото е всичко!” „ На това ли
контрол му викаш?… да работиш гол!…
Кажи ми ти - да почна отначало -

защо погребват тука живи хора?”
„ Това, гос`ин началник, под контрол е.
Помагам на женицата, че скоро
горката овдовя. Умря Никола

и я остави с борчове към банки.
А как да ги плати! Та рекох значи
умрела че я пишем буля Станка…”
„ Добре... да кажем, че е тъй... Обаче

какъв е онзи мъж, завързан гол,
където го линчуват на площада?”
„ Е тука ги изпуснах от контрол!
Похвали се пиян, че стари, млади

жени наред щял днеска да оправи...
Успя да стигне, само че, до пет...”
„ А сцената на бюрото?” „ Такава,
гос`ине е съдбата ми на кмет!

Те двамата са женени. Той рече,
че тя не става, тя – че той не може...
Изпървом ги придумвах, ама вече
и двамата да пробвам се наложи!

Сега остава само онзи гол
пияница с жените, да оправя...
Та в селото е всичко под контрол,
гос`ин началник... кмета пипа здраво!”