автор: pavlova

В онази пролетна сутрин слънцето беше огряло двора на бай Петко . Из градината се разнасяше страхотен аромат от двете цъфнали вишни, а лекият ветрец го разнасяше на далеч. Наоколо птичките се гонеха, играеха своя нежен танц и чуруликаха в захлас. Две от птичките отлетяха към прозореца на бай Петко и както всяка сутрин зачукаха по стъклото.
Дали беше нарочно или случайно, никой не знаеше, но от пролет до късна есен двете птичета го будеха всяка сутрин. И както всяка сутрин още сънен , той изтърка слепналите си очи , за да махне гурелите от тях и побърза да вземе шепа жито за птичетата. Бръкна в старият варел под чардака и сложи зрънцата пред прегладнелите животинки :
- Хайде моите деца, яжте че да имате сили ! Гнездо ще свивате скоро.
Бай Петко – Добряка, така го наричаха всички, защото помагаше на всички : на съседите, на животните, на всеки – с каквото може. Живееше с жена си леля Радка – добра жена домакиня и кучето Рошко. Нямаха си деца , въпреки че години наред бяха опитвали. Техните деца бяха кучето Рошко , три кокошки и двете птичета, за които се грижеха. Имаха си малка къщурка с двор, в който гледаха зеленчуци, за да се изхранват. Част от зеленчуците бай Петко продаваше на пазара, за да вземат по някоя пара. Двамата живееха бедно и скромно , но бяха щастливи. Вечер пред огнището бай Петко свиреше на старият си акордеон, а леля Радка го слушаше в захлас, докато плетеше чорапи. Имаха си и една въдица, която той беше направил от върба. С нея понякога двамата седяха край реката,хем се любуваха на природата, хем хващаха риба за вечеря. Двамата се радваха на живота си и това, което имат. Имаха само една мечта и тя беше да отидат на море. От няколко години бай Петко заделяше по някоя пара, за да заведе леля Радка, да види морето. Много я обичаше и знаеше , че това ще я зарадва безкрайно. Тази сутрин , след обичайната закуска няколко сварени яйчица от кокошките, леля Радка се захвана с къщната работа , докато Петко взе мотиката на рамо и тръгна към нивата. :
- Да се върнеш за обед , да починеш и обядваш ! – заръча му Радка.
- Ще бързам Радке, че ще вали ! Всичко нас чака. Хайде Радке, отивам.
Още докато стигна Добряка, хвърли елека под дървото и закачи стомната с водата на един провиснал клон. Запретна ръкави и започна работа. Копа, копа- час, два. По едно време нещо се удари в мотиката му .:
- Бреее , какво е туй нещо ? Я? Някое съкровище ще е ! – каза шеговито той.
Продължи по –надълбоко да копае, за да се опита да го изрови. Изведнъж нещо блесна, изглеждаше като метал. Не след дълго бай Петко успя да го изрови , но беше много разочарован. :
- Ех, напразно се надявах, пък то е просто метално канче . Вярно хубаво е, но не е съкровище.
Взе го и с неохота го прибра в скъсаната мешка. В този момент изведнъж се заоблачи, силен вятър задуха и град колкото орех се изсипа за минути. Хукна бай Петко към вкъщи , бързайки да се заслони. Мокър до кости се прибра в тях , а Радка го посрещна на вратата. :
- Влизай мъжо, да се стоплиш, че какво лошо време !
- Лошо жено, лошо. Пак ще убие реколтата. Божа работа ! – разтревожено каза той.
- Но виж днес какво намерих. – показа металната чаша.
- Я , виж ти ? Колко е красива ! То и без това нашата се проби вече , виж мъжо, на късмет е . Я чакай да ти направя в нея един горещ чай , да се сгрееш че измръзна . – слагайки чайника на печката. Подаде чашата на мъжа си , но той забеляза , че нещо е разтревожена , затова реши да я попита :
- Какво има Радке, защо си тъжна ? Познавам те.
Радка позамълча, позамълча пък накрая рече :
- Какво да ти кажа мъжо , днес от бурята две цигли се счупиха и сега тече в кухнята . Един клон се счупи от бурята и уби две от кокошките, остана ни само една.
Още докато продума Радка и една сълза се стече по бузата й. В миг и бай Петко се разплака :
- Какво ще правим жено ? Нямаме пари и кокошчиците ни уби тая пуста буря.
Една по една сълзите капеха и падаха в металната чаша с още горещия чай. Но в мига, в който удряха дъното се чуваше дрънкащ звук. Двамата учудено надникнаха в чашата и какво да видят – вътре бели перли. Ахнаха. :
- Олее Петкоо, какво става ? От къде са тези перли ?
Бай Петко , недоумявайки още , гледаше и не можеше да повярва. От окото му капна още една сълза , която веднага се превърна в перла. :
- Виж Радо, виж ! Всяка сълза става перла ,ще станем богати .
Рипнаха двамата от щастие. Но понеже до сега не беше плакал много, добряка се чудеше как ще успее да се разплаква всеки ден, та да събират пари. – помисли си той.:
- Все ще се разстроя веднъж, за да съберем пари за море. Друго не ми трябва.
Мина почти месец. Бай Петко плачеше всеки ден в чашата, а тя се пълнеше с перли, които после продаваха. Отидоха на море, купиха си купища ненужни вещи . В един момент обаче му беше все по- трудно да се разплаче и вече нямаше сълзи. Въпреки, че беше събрал цели четиринадесет буркана с перли , той не се отказваше да пълни и още. Вече не се вълнуваше от нищо друго. Знаеше, че иска да пълни все повече и повече. Нареди и всичката домашна посуда, очаквайки да напълни и нея.
По цели дни и нощи бай Петко плачеше, а леля Радка седеше до огнището отчаяна . Вече не ходеха за риба , защото бай Петко казваше, че е загубено време. Време , в което можеше да плаче . На Рада и стана непосилно да се грижи за градината и я остави в бурени.
В една дъждовна вечер , Петко повика жена си и сопнато и нареди :
- Виж какво Радо, вече нямам сълзи ! Я донеси кокошката да я убием, да се натъжа!
- Н о мъжо, ако я убием, няма да има пресни яйца , а й тя ни е като дете .
- Виж глупава жено, щом съм казал, убиваш я !
Жената разтроена, няма какво да стори, взе брадвата и я закла. Бай Петко я видя и хоп една сълза капна в чашата. :
- Само една ли ? – ядоса се той. Цяла кокошка пък само една сълза! Не,не,нееее , ще трябва още да се натъжа. Колко малка перли съм събрал ? За къде по напред ? Посудата е празна все още.
- В този момент бай Петко , взе въдицата от стената и хоп, счупи я на две . За негова изненада само една сълза се пророни. Ядосан се тръшна и заспа. Минаха още няколко дни , в които ситуацията беше същата. До момента, в който бай Петко видя, че няма какво да счупи , за да се разстрои повече. Една сутрин леля Радка отиде да продаде перли, за да вземе хляб и пресни яйца за вечеря. Петко стоеше пред къщата замислен, а около него се въртеше Рошко. Добряка го по загледа и му рече :
- - Виж Рошко , ти беше добро , вярно куче. Пазеше и кокошките и нас, но перлите взеха да намаляват, затова трябва да те убия. Не ми се искаше , но не мога да остана беден.
- Рошко го погледна жално с влажни и тъжни очи, сякаш го разбираше какво се кани да стори и заскимтя. Сведе глава покорно и легна в краката му. Бай Петко побутна колана си и извади от него стар, поръждясал нож. Без да му мигне окото с няколко резки движения преряза гърлото на кучето. Бликна алена кръв и оплиска бялата му риза. Топлото тяло на Рошко падна в краката му и трепна за последно. Локвата с кръв ставаше все по- голяма , а Петко стоеше над нея, взирайки се в бедното животно. Десетина сълзи се отрониха от очите му и се изтъркаляха в металното дъно. Той в миг подскочи от щастие . Беше се натъжил за Рошко, но повече се радваше, че цели десет перли са паднали само за него. Още не се беше осъзнал какво е направил и Рада се прибра вкъщи. В момента , в който тя се приближи , изпищя от ужас. Падна на колене над Рошко и започна да го прегръща и оплаква. В главата на Петко изплува друга мисъл, още по-жестока. :
- - Щом за Рошко паднаха десет сълзи, от Рада трябва да са много повече ! – позасмя се той. Избърса окървавеният нож в мръсния си крачол и хукна след Радка. Гонеше я из цялата къща, а тя пищеше :
- - Какво правиш Петко, полудя ли ? Моля те спри !
Чу се писък, а след това мъртвешка тишина. Малко по- късно притеснен, техният съсед влезе в петковия двор, за да види какво става. Що да види ? Бай Петко седнал върху планина от перли , с едната ръка държи окървавеното тяло на жена си Рада, а с другата нож и тихо ридае.