Мисля, че този банален простак
Е лишен от всякакви мисли.
Образован добре, а е станал ортак
На платено и скрито безсмислие.
Добре говори момчето.
Ползва езици, даже говори с тях.
Понякога, само понеже, задето
На роден език говори със страх.
Той знае езици. И мисля, че има успех.
С толкова много езици
Всяка змия би се радвала май.
Бъди здрав, полиглотен езичнико!
Една майна от мен!
Когато ти ритнит ритника
Не забравявай, сломен,
Че ти си мръсникът в началото.
Или пък във всичкото.
Да ти си!
Кретен.
Не може ли някак да схванеш,
Че всеки език е свещен.
И думите – този залък,
На хора, лишени от своя съдба
Да се ровят в боклука от радост,
Че някъде имат деца
Които няма да видят.
Нито по скайпа дори...
Интернетът е жалък.
Като живота безжичен. Нали?