автор: traveller

Останал безритъмен, снежният ден
залута пътеките в някакви храсти.
Светът беше цял и тъй - бяло пленен,
мълчеше объркан из снежното ясно.

Снегът се присмиваше, сбъднат от студ,
сковаваше късните хорски пантофи,
валеше отпуснат - безмълвен и глух,
покриваше букви, абзаци и строфи.

Валеше замислено, трупаше гняв,
мълчеше земята, от него отнета,
гробовете мръкваха, бели от страх.
Но сляпо покълваха цветни лалета.