автор: ole72

в памет на Соня

Беше като бяло камъче
по пътеката, което ти сочи нещо,
не велика цел,
а малка странична посока,
която води до нов вид дишане
или непозната форма на обичане,
или до природа толкова близо до тебе,
че не я виждаш даже,
и това беше толкова незабележимо важно,
че сега ми липсва много камъчето.