Щастливи в утрото незнайно
плода берем с огромна страст.
Тогава слънцето потайно
покорно сгушено е в нас.
В стихията сме често жалки -
но търсим своя остров благ!
Ликуваме след крачки малки
и на пързалката сме пак.
Животът никога не спира -
летим без дъх във водопад...
Надежди раждат се, умират -
в един безкраен кръговрат!