събирам свойте късчета душа
като хартийки скъсани на дребно
опитвам себе си да утеша
едно усилие ненужно, непотребно
навеждам се и взимам от земята
там мърлявите, смачкани парчета
вървя и сам събирам си душата
завряна между градските павета
а бяха някога те чистички и бели
листа изписани с любовните слова
и адресирани по пътя си поели
сега разкъсани без помен от това
до получателите свои не успели
да стигнат и да им разкажат
за моите копнежи смели
и как обичам силно да покажат
парченца малки, скъсани, нелепи
това е всичкото което ми остана
сега ги стискам в потните си шепи
самотник беден със душа съдрана