автор: radi_radev19441944

Ще ти разкажа може би, ще ти разкажа.
А също може би ще се събудя.
Препълнен е сценарият с миражи
в очакване на светлина и чудо.

Приключих по въпроса много скоро.
И имам своя скитник сред звездите.
Обичам също тъй да си говоря
с ефирната тъга на Компарсита.

Вселената е танц със Беатриче.
Достатъчно да зная, че те има.
В най-тъмните ми сънища надничат
усмивки на Зорница и Проксима.

Ще ти направя замъци от пясък.
Изваял съм ти сянка в небесата.
Звездите имат много странен блясък
за носещите хаос във душата.

Ужасно ми се ще да те догоня,
с най-бялата си обич споделена,
но там за мен е забранена зона
с отломки нощ от тъмно и студено.

Не е възможно все да се сбогувам.
Разпънат съм от кръстове и драми.
В очите на самотниците плуват
блуждаещи мълчания за двама.

И моят празник много е далече.
Бе млъкнал саксът, виното – изпито.
Заспивайки ще си измисля вечност
с танцуваща звезда и Компарсита.