човек той беше най-обикновен
от другите не може да се отличи
не беше с нищо много надарен
отвънка няма по какво да му личи
ала тревожната душа е свита в него
обхваната е цяла в черна плесен
и сам зачеркнал собственото его
опитва да я излекува с песен
не песен със мелодия и струни
без акопанименти на китара
опитва с простите си думи
той сам да се избави от товара
сам свойте отговори не открил
но със словата сълзите прикрива
с прозрачна маска себе си е скрил
и без да знае сам се той разкрива
а патосът му не познава граници
и неуморно всички убеждава
по кръчми проповядва пред пияници
макар след миг да тъне във забрава