автор: ole72

Зимно време безутешно,
сняг, обаче няма, не,
вяло в себе си поглеждам
и усмихвам се, но зле.
Че сезона не разбирам,
себе си пък чак ептем,
на заспалата ми лира
липсва поетичен тен.
Думи няма и лепило
а мълчания – безброй,
поетичното ми било
е с върха надолу, брой
колко метра е заспало
а часовника му в мрак,
а май пак е наваляло,
а върхът - обърнат пак.
Значи може да се върне
даже дребничък копнеж,
зимата издува бърни
с поетичен вятър свеж.
Зимата била ми тъжна,
глупости и то по две,
думи в нея ще развъждам
днес и утре, о, поне.