автор: pavlinag

Откакто станах Бог,
възневидях Земята
и - хак ви е, нещастници,
пожари и потоп!

Разкъртих планините,
преобърнах лятото
на тежка ледна зима,
по-мрачно е от гроб.

Когато в същността ви
погледнах, се уплаших -
това ли сътворявах
с любов и доброта?!

От пръст и кал слепени,
а кухи като чаши
и вакуумно смуквате
на злото сладостта!


Откакто станах Бог,
пропаднах право в Ада.
А заедно със мен
и вий, човеците, пропаднахте!

Ден Осми е. От светлина нов Бог
ще трябва да създам!
Най-трудно е да ви обичам,
след това, което знам!