Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 470
ХуЛитери: 4
Всичко: 474

Онлайн сега:
:: ZAGORA
:: Lamarinnn
:: Albatros
:: GalinaBlanka

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаБесове
раздел: Преводи
автор: vesan

Плътни облаци се влачат
под невидима луна;
озарено сипе здрача
мътна снежна пелена.
И пътувам сред полето,
а звънчето; звън-н-н, звъни...
И е страшно на сърцето
в тези чужди равнини.

"Давай, кочияш!" - " Не мога,
халата ме заслепява
и конете изнемогват;
сняг пъртината навява.
Май изгубихме се! Ето,
няма път! Убий ме, няма!
Някой бес със нас в полето
си играе. Ей го, там е!

Виж го, виж го, ето, бяга,
духа, плюе и се киска,
и да блъсне във оврага
той конете бесни иска.
Ту като крайпътен камък
мярка се пред мен в нощта;
ту блуждае като пламък
и изчезва в пустошта."

Плътни облаци се влачат
под невидима луна;
озарено сипе здрача
мътна снежна пелена.
Движим се без сили вече;
стихна призивния звън.
Спряхме... " Що се там изпречи?"
" Знам ли? Вълк ли, или пън?"

Хала хлипа, хала вие;
буйните коне хриптят;
той в мъглата уж се крие,
но очите му горят.
Пак конете полетяха,
а звънчето; звън-н-н, звъни...
Виждам: духове се сбраха
в побелели равнини.

Уродливи и безбройни
пред луната се тълпят;
мътни, дрипави, нестройни,
като късен листопад.
Колко са! Какво преследват?
Що тъй жалостно опяват?
Дух домашен ли погребват?
Веди ли в нощта венчават?

Плътни облаци се влачат
под невидима луна;
озарено сипе здрача
мътна снежна пелена.
А в небето рой след рой
бесове се мъкнат, сбират;
с жални писъци и вой
моето сърце раздират...


БЕСЫ.

Мчатся тучи, вьются тучи;
Невидимкою луна
Освещает снег летучий;
Мутно небо, ночь мутна.
Еду, еду в чистом поле;
Колокольчик дин-дин-дин...
Страшно, страшно поневоле
Средь неведомых равнин!

"Эй, пошел, ямщик!..." - "Нет мочи
Коням, барин, тяжело;
Вьюга мне слипает очи;
Все дороги занесло;
Хоть убей, следа не видно;
Сбились мы. Что делать нам!
В поле бес нас водит, видно,
Да кружит по сторонам.

Посмотри; вон, вон играет,
Дует, плюет на меня;
Вон - теперь в овраг толкает
Одичалого коня;
Там верстою небывалой
Он торчал передо мной;
Там сверкнул он искрой малой
И пропал во тьме пустой".

Мчатся тучи, вьются тучи;
Невидимкою луна
Освещает снег летучий;
Мутно небо, ночь мутна.
Сил нам нет кружиться доле;
Колокольчик вдруг умолк;
Кони стали... "Что там в поле ?" -
"Кто их знает? пень иль волк?"

Вьюга злится, вьюга плачет;
Кони чуткие храпят;
Вот уж он далече скачет;
Лишь глаза во мгле горят;
Кони снова понеслися;
Колокольчик дин-дин-дин...
Вижу: духи собралися
Средь белеющих равнин.

Бесконечны, безобразны,
В мутной месяца игре
Закружились бесы разны,
Будто листья в ноябре...
Сколько их! куда их гонят?
Что так жалобно поют?
Домового ли хоронят,
Ведьму ль замуж выдают?

Мчатся тучи, вьются тучи;
Невидимкою луна
Освещает снег летучий;
Мутно небо, ночь мутна.
Мчатся бесы рой за роем
В беспредельной вышине,
Визгом жалобным и воем
Надрывая сердце мне...


А. С. Пушкин


Публикувано от Administrator на 28.12.2018 @ 12:46:10 



Сродни връзки

» Повече за
   Преводи

» Материали от
   vesan

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

16.06.2021 год. / 14:57:30 часа

добави твой текст
"Бесове" | Вход | 3 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Бесове
от LATINKA-ZLATNA на 30.12.2018 @ 00:04:52
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за превода, Весане!
Пожелавам ти светли празници!


Re: Бесове
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 02.01.2019 @ 15:35:39
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, Живе!
Ценя преводаческите ти умения и се радвам на оценката ти!

]


RE: Бесове
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 29.12.2018 @ 12:37:39
(Профил | Изпрати бележка)
Прекрасен превод на едно знаково за Пушкин произведение! Поздравявам те за преводаческите ти възможности, Весан!
Желая ти здраве и много вдъхновение през Новата година!


RE: Бесове
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 02.01.2019 @ 15:38:21
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, Мария!
Знаеш колко много ценя твоите поетични умения и, естествено, всяко мнение изказано от теб!
Честита нова, здрава и плодотворна година!

]


Подивели.
от regulus на 28.12.2018 @ 16:22:09
(Профил | Изпрати бележка)
Ммм, любимото ми пушкинско стихотворение!... Браво, поздрави! Добре е станало!...

Един коментар, ако може? Вероятно чета много бързо и затова "беса" като бута "конете бесни" ми идва малко скоро:

"Виж го, виж го, ето, бяга,
духа, плюе и се киска,
и да блъсне във оврага
той конете бесни иска."

Дали не е по-добре нещо такова, примерно:

"Виж го, виж го, ето, бяга,
духа, плюе и се киска,
и да паднат във оврага
подивелите конете притиска."

Май си внушавам само, все пак... :)

Поздрави пак!
И Весела Нова Година!


Re: Подивели.
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 02.01.2019 @ 15:56:55
(Профил | Изпрати бележка)
Всеки коментар, особено от човек, който знае какво казва, е добре дошъл! :)
При някоя бъдеща редакция ще го имам предвид!

]