автор: LATINKA-ZLATNA

/Превод от сръбски/

В Ловеч месецът изгрява,
а залезът потъна и изчезна от небето.
Водата на реката бълбука неспокойно
от преливащата страст –
Осъма – чудната муза –
прелюбодейства с дивната природа,
прегърната от Покрития мост
и от сладостния, любещ шепот
на Колю Фичето.

От Ловешката крепост отеква
ехото на зазиданите ангели.
Туптят думи, издълбани в камък –
намерили гнездо, където е сърцето на душата.
Те пеят балада от изминалите векове.
Във водовъртежа, от любов измамна, момиче е потънало…
От призрачния вир бисерни сълзи
шушукат тайни,
които вълните на реката удрят в стария Вароша.
Вечността дали е тук?!

На Покрития мост двама се целуват,
а на небето Кумова слама гори…
Горе, от бронзовия паметник ни гледа Левски,
а под Хисаря вековете спят…
И всичко тук прилича ми на приказка!…

Осъма – девойка гола,
с очите на улегнала жена,
тя срещна вечното момче.
Пламъци се разливат по каменните пътеки,
като цветните долини.
Звезди във лоното ѝ светят…
Когато един опиянен поет разля омая
по нейните бедра сънливи.
Сред пазвите на старите легенди…
Ловеч никне като цвете от пепелта.

ТАЈНА МУДРОСТИ

Аутор: Најдан Стоjaновић, Р. Србија

Заноћио месец у Ловечу...
Откуцава сутон – ломи се небо.
Жубори немирна вода
Од набујале страсти.
То Осам – муза чудесна,
У прељуби дивљој,
Загрљена Покривеним мостом,
Шапатом слатким
Кољу Фичета љуби.

Ловечком тврђавом одјекују
Шапати зазиданих анђела.
Куцају речи у исклесаном камену,
Где је у срцу душа нашла гнездо.
Певају баладу с краја изгуљеног века.
У вртлогу девојка, побегла од љубави лажне,
Из уклетог вира бисерним сузама
Тајне шапуће важне.
Ударају таласи у ловечкој вароши...
Да ли је овде вечност?!

На Покривеном мосту двоје се љубе.
На небу гори Кумова слама –
Левски нас из бронзе посматра.
Тамо, под Хисаријом, векови спавају
А све ми на бајку личи...

Осмица... обнажена девојка,
Очима зреле жене
Спознала је вечног дечака.
Пламен крену каменим стазама,
Кô цветном долином.
Понео звезде у недрима!
Кô пијани песник просуо омаму
По њеним уснулим бедрима.
Међу дојкама легенде старе...
Ловеч ниче као цвет из пепела!