автор: LeoBedrosian

Вероятно тая тема е била повече за някой форум, отколкото за мястото на художествени произведения. Да, ама като толкова много сърби, как да не я почешеш?

Винаги по време на някой светъл християнски празник си спомням, че на тоя свят има и други, заслужаващи не по-малко от християните спасение. Добри, работливи, разумни, чисти и почитащи майка си и баща си мюсюлмани,
индуси, будисти и хора от всяка вяра и изповедание. Даже и атеисти. Ако всички те имат някакъв грях, той е че не познават Христос. Или поне не искат да си имат нещо общо с древния юдейски пророк. Затова те няма да се спасят, според християнския канон.
Ако трябва да изляза от хумора и сатирата трябва да кажа, че това е една голяма и не заслужаваща внимание глупост, а хората, които я разпространяват заслужават най-строг съд. Морален съд, който да постанови, че не е непременно задължително да си християнин. Нито дори да вярваш във всесилни брадати старци, които седят на пухкав облак във висините и раздават справедливост.
Друг постулат на тоя съд трябва да формулира любовта, като универсално благо, което няма връзка и не се носи от конкретна личност, материя, дух, или какъвто и да е друг материален или нематериален субект. Любовта е универсална и всеки, без разлика на вяра, пол, възгледи или морални ценности има право да я упражнява.
Третото важно решение на тоя съд трябва ясно и безапелационно да формулира спасението, като морално-етична категория, несвързана с конкретни верски решения и канони. Всеки трябва да има правото сам за себе си да реши дали иска, или не иска да бъде спасяван, и ако отговора е да, от какво, от кого, как, защо и кога да бъде спасяван.
Разбира се съвсем не си мисля, че мога с това кратко есе да изчерпя всички аспекти на тая толкова важна и необятна тема. Всеки може да се сети още един куп нерешени и все по-наболели въпроси, които не са намерили още своето справедливо решение. Ето че се сещам за още един важен въпрос. Той е свързан с грубото и безпардонно чувство на вина, което вярващите се стремят всеячески да вменят на невярващите. Щом Пътят към бог е единственият правилен и разумен избор, то всеки друг път трябва да се счита като неморален, незаконен и едва ли не престъпен път. Това е още една голяма лъжа и заблуда, която се стремят да ни наложат религиите, използвайки нашата нерешителност и слабоволие.
Своебразният религиозен терор трябва да бъде подложен на най-строг и безкомпромисен съд, който с инструментите на морала, правото и безпристрастната етика да въведе една стабилна обществена норма. Един закон, който ясно да формулира правата и задълженията на всички морално-етични аспекти и страни в обществения живот.

***

Тъй като си давам ясна сметка, че този дебат няма да е никак лек ще засегна още един момента, който може да се нарече дори основополагащ за него. Като говоря за вяра, религия бог, наука и разум си давам ясна сметка, че личните отношения към тези категории са толкова, колкото са и личностите. Тоест едно достатъчно голямо число. И всеки един от тези разсъждаващи разуми ще представи достатъчно факти и доказателства в своя подкрепа. Ако до сега няма единно мнение кое е първичното - разума или материята, то аз смятам, че на този въпрос няма да бъде даден никога ясен и достатъчно убедителен отговор. Това няма да стане, защото той излиза от обхвата на чисто научните методи и анализи. Също така не може да се даде задоволителен отговор и с инструментариума на вярата. Аз не съм сигурен, че това е нужно.
Но за да изразя своето лично мнение ще цитирам Пурко от класическия филм, според който първо е яйцето, защото кокошка от всякъде може да долети.