Бялата черква. Камбани звънят.
Нощта е „онази“ тиха и свята.
Хора смълчани по снежния път,
гледат в небето пламва звездата.
Тихо към храма с надежда вървят,
свели глави в тихо смирение.
С мисия Бог тази нощ е дошъл,
кротко подава ръка за спасение.
Дали сме праведни или безбожни
душите- кръст изкован от тревога.
Понесли хорски греховете нищожни.
Камбаната пее, свързва ни с Бога.
В тази нощ, какво за него значим?
…нещо сме поискали в мечтите си?
Сега в снега към храма крачим…
Нека да отворим храма на душите си.