автор: jel

Бог ми даде водичката
да си мия ръчичката.
Да си мия лицето,
да си мия крачето.
Да си мия очичките,
да си мия ушичките.
Да си мия и зъбките -
да са бели кат гъбките.

Бог направи реката
да си топна ръката.
Да цопна после с крачета,
да видят всички момчета -
не ме е страх от водата.
Цял ще се топна в реката.

Бог ми даде водичката
да поливам тревичката.
Да поливам с нея цветята.
Плодовете и зарзавата
да мия сам на чешмата.

Мамо, защо ни е нужна вода?
Храна да приготвя, да изпера.
Татко колата с вода да измие.
Знай също сине, водата се пие.

А там,в голямата нива
без вода всичко загива.
От водата става даже и ток.
За всичко промислил е Бог.

Гледай моретата, гледай океана,
как се бунтуват във своята пяна.
Водата понявга е сила могъща.
Животни и хора - тя всичко поглъща.

Промислил е всичко Бог за водата.
Като дъжд, като сняг пада тя на земята.
Слънцето топло я изпарява
и като дъжд, като сняг, Бог пак ни я дава.

Водата е враг на сушата.
Водата спира пожара.
Водата в лед се превръща.
Водата става на пара.

И толкова странна тя е водата.
Не виждаме нищо ние в мъглата.
Или от земята тя просто извира.
Бог е живот! От водата разбирай!


БЛАГОДАРСТВЕНА МОЛИТВА

(А с тази молитвичка, деца благодарете на Бога)

Благодаря Ти, Боже, за водичката,
че с нея мия си ръчичката.
С нея мия си лицето,
освежава ми сърцето.
Напояваш Ти земята.
Правиш радост за децата.
С нея се гаси пожара,
или става тя на пара.
Става тя на пухкав сняг
и покрива всеки праг.
И до късно, те, децата,
топки правят от водата.
Жаждата ми утолява
и затуй ще те прославя.
Благодаря Ти, мили Боже!
Никой без вода не може.

Поздравявам всички дечица. Ще се радвам ако някой ми направи илюстрации.
А също и на вашите отзиви.