автор: Antichrist

Нуждая се от място где да отпочине ми душата.
В закътана в треви къщурка нейде сред гората,
и с горските животни кротко сутрин да общувам,
костенурче малко в шепички държейки да милувам.

Пред камината ми стари книги кротко да разлиствам,
чудни приказки и притчи нощем да измислям.
В чайничето пълно с билки - горски чай да къкри,
сърничка малка до краката ми да се дотътри.

Лятото да ме облива хладен дъжд от небосвода,
тъй чиста е окъпаната в летен дъжд природа.
А през есента когато дърветата останат голи
до моето къще глиганът жълъди ще рови.

И вълците през пълнолунни нощи да ми вият,
Снеговете в планината да покажат своята стихия.
Ветровете със издути бузи във елите да засвирят,
пред вратата горски заек нощем да остави диря.

Нуждая се от място де душата ми да си почине,
Закътано – да бъда там с години.
Мръста от душата си тъй грешна да отмия,
от чистата природа с пълна гръд да пия.

8 декември 2018г.