автор: rajsun

Ще направя ръцете си кръг.
Пръстите – възел.
И ще кажа на думите: млък!
На сърцето: не бързай!

А на теб ще река: постой заградена така,
в моята част от Вселената.
Ти си в центъра на кръга.
Ти си творецът,
а аз – сътвореното.

Тишина. Чак отвъдното чувам,
значи вече сме стигнали – спри.
Стой така.
Страшно става, дойдеш ли малко по-близо.
С кръвта си го чувам. Сега ще го чуеш и ти:
като че ли
Господ пее,
но кой държи úсо?