Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 446
ХуЛитери: 2
Всичко: 448

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: Mitko19

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2021 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСтуденина
раздел: Есета, пътеписи
автор: anaangelova

Студенината плъзна по тялото ми. Стъпалата, дланите, устните се гърчеха под мраморните плочки в банята.Мокро е,осезаемо хладно.
Кръвта изстива постепенно в жилите ми.Умирам ли?Какво е болката? Само физическо усещане? А духът? Ах, той е още в тялото! Успокоявам се отново. Зрението обхваща част от старите мебели, остатъците от повредената прахосмукачка, и потъва в синкавината на оставените до краката ми чехли.Още съм тук! Издишам, но през устните. Сетивата не престават да наблюдават наоколо. Виждат печката, оставена в дясно, непотребна като възрастен човек.Цветовете и, напомнят за миналия век. До нея-бойлер, лампичката е червена, сигурно работи. О! Какво става?Чувството е странно като саждите в комина на селската къща. Онази къща, от детските ми спомени. С баба и дядо в нея!Много ги обичах!Те бяха зрънцето, от което поникна вярата ми в хората. Сега тях ги няма. Пустотата е моето ново първично състояние.А светът е със сиво-бежави краски, мирише на мухъл. И на парафин...
Студенината плъзна по тялото ми. И стъпалата, и дланите, и устните се гърчат под мраморните плочки в тази баня. Времето сигурно е хладно, прекалено дори, за да стопли то сетивата ми. Дано срещна спокойствието като мой единствен и истински приятел!Очите ми межделеят в тясното пространство. Болката е с привкус на морска сол-колко пагубна е тя! Хората ги няма, за да утолят неистовата жажда-за малко чешмяна вода...
Студенината плъзна по тялото ми...Солта-болка- унищожава...
Колко много сол!


Публикувано от anonimapokrifoff на 16.12.2018 @ 11:07:23 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   anaangelova

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

01.08.2021 год. / 00:38:14 часа

добави твой текст
"Студенина" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.