Пак зима съм, нали видя,
с какво сърцето ти плених?
Вихрушка стене в моята душа
…и ледена сълза изтрих.
Във пазвата си нося сняг,
виелица затрупа ми нощта
пъртината догонва моя бяг…
разбрах как чувствата болят.
Че наранена съм сега откри
видя една измръзнала душа
и вместо сняг… сълза изтрих…
висулка ледена или мечта.
Жадуваш ти да ме докоснеш,
лицето ми в усмивка да блести.
Снегът зави ме в белите си нощи
…студът остана в мене да боли.