Из "Зимни нагледи"
Тънат белите подметки
в декемврийския паваж -
и потъват, и се спъват,
и нозете се огъват,
а подметките просветват
в сиво-черния пейзаж.
Шлиферът край коленете
пери се като паун
ту навътре, ту навънка;
в джеба ключовете дрънкат
или удрят се в нозете,
или в хромия бастун.
На главата старо таке -
покрив над плешивина -
пръст лице, уши огромни,
бузите висят на стомни,
бял отдавна е мустакът
от пресечена слана.
Само очилата бляскат
във алейна светлина -
разпиляват се искрици,
но не в тъмните зеници -
там вулканът е угаснал
и е пълна тъмнина.
А пък аз... [не се чете]