автор: tintiri

Из "Зимни нагледи"

Тънат белите подметки
     в декемврийския паваж -
и потъват, и се спъват,
и нозете се огъват,
а подметките просветват
     в сиво-черния пейзаж.

Шлиферът край коленете
     пери се като паун
ту навътре, ту навънка;
в джеба ключовете дрънкат
или удрят се в нозете,
     или в хромия бастун.

На главата старо таке -
     покрив над плешивина -
пръст лице, уши огромни,
бузите висят на стомни,
бял отдавна е мустакът
     от пресечена слана.

Само очилата бляскат
     във алейна светлина -
разпиляват се искрици,
но не в тъмните зеници -
там вулканът е угаснал
     и е пълна тъмнина.

А пък аз... [не се чете]