автор: anaangelova

Хора. Суматоха. Ехо от гласове. Плач на дете. Отваряне на врата. Зала. Важна особа. С книга в ръце. Тиха музика. Класика! Затаеност.Глас на водещата ритуала.Ето и младоженците.
Тя- с дълга бяла рокля и с воал на лицето. Той- с черен костюм и сива риза. Бащата води девойката. Вълнение. Хълцане. Някои плачат. Съжаление.Но и радост. Гледам настрани. Като призрачна сянка наблюдавам онези хора.И него.Знам,че е прекрасен.На път да се бракува в земния живот.
...Какво е любовта? Сметка? Пари? Или задружно семейство. С много деца. Подкрепа. До старини. Менделсон. Размяна на пръстени. Вричане.Моето сърце тупти от вълнение.Гледа в техните очи.Влюбени са- размишлявам.А може би са щастливи.Ден и нощ се сливат в безкрайна прегръдка.Мислите ми са поредната тайна на сетивата. Прекъсва ме звън на чаши-от шампанско.Гласът на жената ги обявява за съпруг и съпруга.Целувка- бегла.Ръкопляскане. И пак ,и пак. Раздвижване.Отново целувка-по-настойчива, упорито мамеща душата ми. И там съм, и ме няма. Духът се отделя от тялото, за да отиде в друго измерение. Помолих за лична услуга господаря на отвъдното-да ги видя. Получих я. За кратко.Оцеляващи мигове.Насечени секунди.Думи,тежки,надвиснали като ледени сталактити.
Скоро моето време изтича. Тръгвам, оставяйки любимия в прегръдките на сияещата съперница...
Връщането назад е невъзможно.Тишината ме обгръща.Миналото е прекършен вик от спомени.Напрегнат стон от излъгани нежни устни.Кълбо от празни и сиви тегоби.Небесен лъч от жажда за омиротворяване.Крехки и топли рамене.В пазвата ми е заспала надеждата.Сама съм.В сърцето събирам слабите отражения на вярата.Тъгата е чуплива и насечена.Пътят е дълъг и тъжен.Обещах да се върна, а как не желая!Думите се вплитат с чувствата и роптаят срещу изреченото.Волята е режещ грохот на настоящето.Отрезвявам копнежите, а крилата ми са с ангелски лица.Дяволът се смее зловещо и сочи ме с пръст.Ехидно ехото се удря с усещането за падаща лавина.Притварям очи и искам да запазя топлината от лика любим.Хората се с разпилени маски от души.Желанието и реалността са подтисници на въображението.Парад на съсухрени дъги от обич.Тялото е с размерите на хищник. Двойнственост и паралелен свят.Разпадам се и някак ми е леко.И бялото е с паяжина от крехкост.Съсирен шепот от далечен плач.
Тунелът на светлината и спокойствието ме поглъща. Край!