Защо сме толкова наивно прости,
пленени в свойта тъжна самота,
вилнеещи, като джуджета горски
в копнеж от страсти, гняв и суета.
Дали не може да сме просто хора -
човеци със отворени сърца,
без черногледство, даващи опора,
със ведри и усмихнати лица.
Да бъдем само малко по-смирени,
разбиращи, без нужда да мъстим
и в търсене на свойто откровение
изгубените чувства да простим.
24.11.2017г.