автор: mariq-desislava

Метеоритът идва винаги,
когато Земята не го очаква –
облича студовете в разцъфтели ризи,
смразява лятото с последният лед,
който ще видим,
надбягва се със сънищата,
които ни свързват и ни учат да летим
в останките от пестеливото небе.

Животните отдавна запалиха всички лампи
и се изгубиха в мъглявината Андромеда –
оттам гасят души и проговарят на чист човешки език,
планетите приключиха с галактическите глезотии
и спряха да броят годините, които им остават
по простата причина, че вече ги няма.

И изведнъж хората проумяхме,
че сме подредени
не по божествен дизайн,
а по случайно разпределение на изостанали
сателитни сигнали,
които стъпват на пръсти в нежния кратер,
който ще остане от нас.

Метеоритът идва.

Нямам запазено място
за края на света.