автор: pavlova

От зимата по- студена лежа в обятията на самотата.
С мен са Младостта, Тъгата, Тишината ..
Чувствам се различно! Някак странно нетипично.
Не са били с мене до сега, но днес е друго, днес не е така!
Вчера Обичта целува ме , днес ме люби Самотата.
Вчера щастие ме преследваше , днеска ме плени тъгата.
Вчера весел мях залива ме, а днес съм с тишината.
Днеска младостта ме обладава, вдругиден и тя ще ми избяга !
Но аз не се страхувам, ще се науча да живея с тях.
Ще свикна да тъгувам , ще забравя онзи смях.
От зимата по-студена със сърце по –твърдо от леда ,
С душа преуморена от лъжите на света
Изстивам ден след ден и страда всичко в мен …
Но аз не се страхувам ! Аз ще свикна, аз ще се науча !