автор: Methodius

Е, Господа, върнах се при вашите дами!
Краят отново съвпадна с началото. Тъй че: време е за откровения!... Нито съм либерал, нито американец, та да се пъна плоскоумно пред огледалото. Видиш ли - императивът е или мое требване, или е с оглед на мен! Светът е моя експериментална постановка, отново поднесен на тепсия от четири слона. И какво? С изкривена челюст да изстисквам статистика от плода и после с обратна сила и захапка да инжектирам вероятности? Въпреки високото си чело? Не, не и не! Откровен фатализъм. Невежество. И откровена демагогия. Животът се пръква в простота и из-от семето си се стреми към разпукване и разлив. И всяка обща форма на живот е степен на архитектонична сложност, в някаква посока. А всички по-префинени форми - попълзновение до общо преливане към следващото ниво на шадравана. Готика!... Същностната простота е забулена дълбоко в диплите на изказа (подобно зелевия кочан). Понеже животът е порив към изказване на неизказуемото... Нищо по-декоративно и маниерно от свойственото на езика! Неманиерният език е грозен - защото внедрява мъртвешкия повей на смисъла пряко, натуралистично-реалистически, научно-философски. Е, да - "върховата идея за живота" ще да е наистина самопонятна, неговият сетен смисъл. Сетният смисъл е сетното. Но първо уловете красотата! Да уловиш красотата е най-простото и непринуденото. Аутопсирайте красотата, мумифицирайте я - каква по-сложна и принудена, каква по-изсилена и знаеща задача от тази! Предизвикателството на истината! Нужна е демонстрация на смелост (т. е. някаква форма на граждански ритуал) и - да - трезвителна технологична смес от либерализъм и прагматизъм. Оказа се, за мое злощастие, че нито съм станал либерал, нито американец. Веднъж се опитах да стана. Претенцията за свобода е рушителна за красотата, Господа! Блажени артрозните! Красивото - казва Ницше - насълзява бавно, пропива неусетно и против волята ни (м-м-м, Technics!...); инак не би тежало и улягало, не би било същностно-красиво, а в най-добрия случай: емоционална реакция. В най-лошия: полет на безстрастието. И въпреки всичко: вулгарното е по-щадящо от цинизма, поне сгрява... Естетическото оправдание за смисъла на живота е в съпреживяване на неизказаното. За музиката: не върви да се говори категори...чно, па не върви да се говори и разточително; въобще не бива да се говори за музика! Музиката - да бъде слушана, включително и от музикантите!... Бърках с пръст в гърлото си след всяка неволно изпита бира. С други думи: будно ме интересуваше как гори музиката отвътре, под естетизма на възприятието. Нима е бил случаен отчаяният почин на романтиците към естетизиране на грозното (например разложението на светлината)? А музикалната салата, класифицирана "Модернизъм"? Как се съгласуват музиката и войната?... Краят отново съвпадна с началото. Най-добре е бременните да не раждат; ако и ангелите да дойдат! И в заключение - тъкмо безплодието на скуката е разпалващо страстта; отрочето пресища, да свикнеш с "новото в кошарката". Аборт!