автор: LeoBedrosian

Обичам чашките да дрънкат във кафе машината,
да чувам твоя сънен глас: ухае на кафе.
Да седнеме на масичката с мушамата. До камината.
Да хвърля вътре боторче.
Наспа ли се добре?

Да пуснем сутрешния блок,
да кажеш шът, че времето,
дали ще вали, вее, идат ли мъгли.
Със теб е топло, лесно е и пеем си,
дори навънка буря да гърми.

Ще ми завиеш шала, че по мъжки работи
излизам за насъщния навън.
И още от сега мечтая добрината ти
и тая вечер. И за топъл сън.