автор: Samanda

Има непресъхващи цветя.
Сезони не ломят хубостта.
Вечна е красотата свенлива.
Къде расте, къде цъфти ли тя?
В чернозема на душите посята е.
Слънце я грее и Бог щедро пои я.
Милват взора ми преливащи багри,
ухания странни танцуват пасо добле.

Кой си ти? Танцуващият с душите цветни?
И не ги късаш, не ги ломиш, не ги кършиш?
Мило си шепне, танцува с цвете чудак-веселяк,
буйно разцъфва в лехата усмихнат розов храст.

Samanda