автор: lita

Калина мома млада,
тъкмо бе за женене.
´На Ивана´ каза мама
тебе ще пристанеме.

Име, злато и земи
има той да сподели,
бързо само ти деца
раждай и стана:
аз, тата ти, родата-
ще ни знаят из махлата.

На Калина мома хубава
хич не слушаше главата,
за Огняна Струменов
век й теглеше душата.

Ха да каже, ха пък не,
горкото влюбено дете.
Ивана – мамин готован,
Огняна – див вулкан.

Сълза подир сълза потече,
фамилията примълча,
чеиза вързаха й вече,
утре зетя чакаха.

Подир първата слана се случи –
где Калина - никой не видя.
Сърцето не може да научиш:
лава и вулкан събра.