толкова
кръгла
блестяща
искряща
така
съвършена
опасна
прекрасна
една
невъзможна
мишена
високо
горе
в небето
недостижима
безсмъртна
любима
Луната
с усмивка
в мене
се взира
напира
в душата
ми влиза
и прави
каквото
си иска
а после
си тръгва
зарязва ме
сам
с червени
смъдящи
очи
в най-тъмното
на нощта
да преосмислям
разбирането си
за любовта