автор: yavor

Там аз зная, че чезне даже самотата ...
Ще отида до ръба
и ще надникна в безкрайността.
Отпивайки от теб,
ще се влея в бездната на океана.
Пеейки,
ще върна чезнещото слънце.
И така ще помня,
че съм те зовял ...
Защото ще съм озарил
съня на миналото.
Прощавайки си
за несбъднатите пориви.
Изричайки на глас
премълчаните молитви.
И ще съм познал
във мир ръката ти.
В безметежността
на вече ненужното бъдеще ...
Танцът
ще е моята страстна утеха.
Радостта –
извечна и нежна мимолетна повеля.
И ето ще мога
да се предам на времето.
Изгубвайки себе си
на пътя на застигналото ме спасение ...