В погледа му имаше нещо дружелюбно.
Но иначе си беше говедо. Тарикат. Смел гадняр. Злонамерен и необложен простак.
Винаги съм искал да го настигна по пътя му, да го халосам с нещо твърдо без да го убивам, само да го направя нетрудоспособен и да го сваля от поста му. Не бях само аз – мнозина искахме да махнем Главния. Много крадеше и това кореспондираше с дружелюбния му поглед – крадеше главно от нас. Но и от държавата погепваше, от данъчните – съвсем необложен беше, от кого ли не. И от храната чопваше. Лош човек, почти съвършен.
За него казваха, че знае как да празнува себе си. Когато Главния се напиваше, по цяла седмица даваха добра храна и позволяваха свиждания. Дори понякога водеха момичета. Той рядко изтрезняваше през тези седмици. Алкохолът му беше качествен – по цели каси носеха в офиса м, но опаковани в целофан и разни там скъпи хартии, за да не се вижда скъпото стъкло и елитните етикети. Той нямаше семейство и предпочиташе да пие в офиса. Преди Главния имал голямо семейство с две деца и съпруга, с тъща и куче. Сега нямал такива неща. Живеел съвсем сам и единствената цел в живота му била да краде и да пие от време на време. По-често крадеше, в интерес на истината.
Аз ако стана Главен, ще бъда различен.
Всеки на негово място ще е различен.
Но годините минаваха и Главния си стоеше на мястото. Защото мястото беше отредено за него.
Никой не можеше да стане Главен надзирател преди да се смени шефа на затвора. А шефът на затвора беше зад решетките – временно отстранен, но не и уволнен. Сложна работа, която никой не разбираше.
Както и да е, все пак всички ние, пандизчиите, започнахме да мразим кражбите, заради които бяхме в кауша, именно заради мошеничеството и безочието на Главния. Един ден все пак щяхме да излезем на свобода.
И тогава ще видим. Свободата понякога прави чудеса с тези, на които им е била открадната.