автор: anaangelova

Приказка за възрастни
Стъклената перла и порцелановата кукла бяха приятелки. Всеки божи ден те обичаха да прекарват по-голямата част от деня заедно.Заговорите на съседките обичката и бръшлянката не ги разделяха, а ги правеха по-силни, единни и целеустремени.
Есента беше любимият им сезон, в който се разхождаха сред листопада на дърветата в южния парк.Седнали на една пейка, раздаваха дози приятелство и на хората отсреща.
-Смешни са тези хора, уж истински, а не умеят да ценят божествения дар-приятелството- изрече след кратка пауза порцелановата кукла-Лицата им са с изтрити черти от надежда, вяра и любов...
-Смешни ли?Те са направо невероятни егоисти, защото мислят единствено за собствения си живот, а съсипват този на другия!-категоризира се стъклената перла- Виж,виж,ето до онова дърво, умислени стоят майка и дъщеря...Колко са прекрасни в своето съзерцание!Сякаш Божието проникновение се е скрило в тъжните им погледи, в устните,лишени от усмивки.Смирението понякога не е необходима добродетел.
-Да,права си, но ти не забеляза отегчения вид на бащата, който пие бира в заведението:Палитра.Любовта е побягнала като прелетна птичка, а отчуждението наранява чувствителността-натъжи се куклата.
-Невидими сме за околните очи, но успяваме да прочетем горчивата чаша истина.Надявам се това да не те натъжава прекалено!Понякога всеки от нас е сам сред останалите. Едно е да си сам, друго е да си самотен!Хората неумеят да направят разликата!И страдат, обвинявайки останалите за несполучливите си избори!-говореше перлата.
-Хм, ти наистина си прозорлива,мила моя,но не забравяй,че ако те забележат хората,ще те затворят в магазина за скъпоценности.И ще блестиш колкото цялото съкровище на земята, но ще изгубиш душата си.Тогава какъв е смисълът да те видят?-примоли и се с изящество нейната приятелка.
-Да, искам да бъда оценена по заслуги, но не и да загубя собствената си душевна индетичност- намръщи се перлата-пък и от видяното ме боли сърцето.Не искам никой да страда!Защо човекът наранява най-близките си, причинявайки им следи от жестокост и разочарование?...Толкова ли е трудно и неосъществимо всички да живеят в хармония?...
- Виждаш ли?Раните идват от измислената обич.Робуваме на любовта и от това изгарят мостовете от мечти и копнежи по бленуваното щастие...Понякога едно уважение е достатъчно, за да продължиш напред. Затова остани в моя измислен свят!Приятелството е по-ценно от показността!От предателството и лукавостта!
-Вятърът подслушва разговора ни, а листата са свидетели на думите.За радост няма да ни предадат на лукавите човеци.И ще сме най-добрите приятелки, познали добрата и лошата страна на житейската преходност-зарадва се перлата.
-Листата на дъба ми казаха,че бащата на онази красива жена до малкото нежно дете притежава три магазина за злато.Ала познава и злото у него, ненаситната жажда да има, но и да унищожава.Помисли и ми кажи решението си.Ако публичността ще те удовлетвори-направи го, премини в ръцете на хората.Аз често ще си мисля за тебе, ще поплаквам като бебе в самота и ще се моля за ощастливяването в границата на реалността и самозабравата!-добави куклата.
-Глупости, няма да те изоставя!Никога! Дружбата ни е ценен дар и не мисля да я жертвам заради лъскавата опаковка на фалша и лицемерието-гордо и с достойство заяви красивата перла-Забрави този тъжен разговор!Светът се е превърнал в хаос на неосъществените възможности и печалбата от нещастието на страдащите. Пълно е с мъртви души!Вървят сред нас, а вече са с угаснали надежди и очаквания...Ех, остави!Скоро дочух, че палмата, която е толкова добра и милостива, напоследък е много болна...Живее наблизо,да и отидем на гости, може да се нуждае от помощ, пък и да я малко утешим!
Тръгнаха бавно, но уверено към неизменчивата същност на приятелството.А слънцето ги даряваше с топлота и яркост.Бяха значими за самите себе си и не им се налагаше да носят маски, създадени от някакви си хора!
Сезоните на сърцето имат и своите приоритети и при неодушевеността.Есента показва грима си на тези,които са усетили красотата от деня и обичта към живота.Съхранили истинското приятелство и открили нови преоритети от необятния стремеж към съвършенство.
Умеем ли да се наслаждаваме на сезоните, както перлата или куклата? Истински ли сме в своето бягство от действителността?
Тишината - рисуваше образи, пълни с красиви илюзии.
Удовлетвореността носеше спокойствие и мир.
Прекрасно е да живееш тук и сега!
Сезоните на сърцето намигат и усещам позитивизма на духа.
Завинаги изгоних тъгата и посредствеността.
Ръцете ми са разтворени обятия от радост и сила.
И с крачка напред озаптявам отчаянието.
Привет, моя единствена сълза!
Тупти сърце, ела и я приюти!
Настоящето е храм на щастието.
Нека остане такъв и във Вечността!