Усещам полъх на зима в твоя поглед
Усещам как нешо губи се от моето сърце.
То свива се и стене,но защо?!
То бавно ридае и умира,но защо?!
Ах колко просто е било!
Ах колко сляп съм бил за всичко досега!
Защо ли не видях изтритите сълзи!
Защо ли не усетих радоста от нашите раздели!
Кога си отиде любовта ?
Кога спрях да съм „любими" в твоите устни?
Нима това е краят на нашичт сън?
Нима вече няма да чуя „любими" да изричат устните ти!
Кога спрях да съм за теб аз всичко?
Нима омръзнах ти кажи!?
Ако веч за мен ти нямаш нищо
То значи аз съм просто дим,
Дим,не по скоро съм дума забравена в миналото ти!
Дано щастлива бъдеш ти без мен!
Дано тои даде ти онова което аз не ти дадох.
Дано наистина си заслужава да погубиш един живот!
Дано никога неразберещ че едно сърце умира нейде в самота!