автор: liulina

Щом нахраним душите си с мърша,
от умрелите минали дни,
ще намерим там кръста прекършен,
ще набучим на него тъги …
Ще убием деня с омраза,
ще завием трупа в лъжи,
а сърцето от гняв в метазстази,
ще отровим в скръб да мълчи …
Щом нахраним душата си с обич,
ние с нея ще видим деня,
как с ръка ни подхваща безоблачно
и ни дава на вяра крила …
Ще извикваме всяка усмивка,
ще посяваме вред красота,
ще направим от радост промивка,
да прогоним страх, гняв и тъга …
Този свят се променя в очите,
става друг щом сърцето боли,
нека го храним с вяра,
за да са будни в нас светлите дни!

liulina - Десислава Съботинова Стоянова