Душата ми е девствена гора
с трева прокарала току - що.
Отвял е вятърът - немирник
изгнила ланшна шума.
Роси роса от славеева глума.
Зората пръска всъде изумруди.
Синчец и минзухари с ласка ги събуди.
Не търся вече път. Посоките?!
Те не са ми нужни.
По слънчевия лъч
завърнах се
в Дома ни.
Samanda