автор: di_t

-От утре, да те няма във фирмата! -гласът все още отекваше в главата ми и като свредел. Изплува образът на този гадняр шефа и бързо го прогоних от съзнанието си. Надигнах се бавно от канапето , погледнах през прозореца и видях пробуждащия се град. Отворих прозореца и звуците на бързащи коли, камиони ,клаксони и скърцащи спирачки изпълваха сутринта. Шумът на града. Толкова познатият град.
„Първо кафе и цигара“ мислех си аз , после ще се измисли нещо. Кафе машината заскърца и кафето потече с ароматна пяна в чашата. Отпих една глътка, после жадно запуших .
„Каква работа да търся учих фармация-но не завърших, ходех на курсове за екстрасенс ,защото имах малко от тези заложби,но не ми провървя с клиентела, работех като сервитьорка , но залях един господин със супа и ме изпъдиха, бях секретарка до вчера, но след като този дебелак шефа взе да ми се сваля , а аз не го отразих -вече съм извън фирмичката му „ … уф…
Отварям нета и ровя из обявите . О да !Търсят болногледачки с отличен немски и т н. Заминаване веднага след интервюто в бяла подредена страна. Това ще е !-мисля си аз -отговарям на условията-знам идеално немски, а веднъж сложих на един приятел ваксината му за грип и то успешно-нито му се поду ръката, нито нищо-значи мога да слагам инжекции....
Отивам в банята да сложа малко червило и мисълта на мадмоазел Коко Шанел ми минава през главата за това, че колкото повече не вървят нещата , толкова повече слагай червило …Хуквам на интервюто и в бързината забравих дори да си взема телефона.
- Здравейте, настанявайте се на фотьойла!- ме подкани младия мъж в агенцията.
-Благодаря!
- Разгледах документите Ви , добре, че знаете езика, но дали ще се справите с грижите за болен мъж в Германия-хер Балинг на 86 години, живее сам в своето имение близо до Кьолн. Няма близки хора и роднини .Ще му давате необходимите медикаменти, придружавате до клиники, и т н . За готвене и чистене има друг персонал. Заплатата е 1500евро , заминаването е веднага. Какво мислите за офертата?
- Ами съгласна съм да замина.

Подписах на две на три един куп формуляри , пуснах най-обаятелната си усмивка и напуснах офиса.

Кьолн е страхотен град ,подреден, зелен, чист и с нетърпение оглеждам улиците докато ме карат към имението на хер Балинг .Дали хората са добри както града? Мислите ми се стрелкат в главата , но успявам да си втълпя, че хора на реда като германците може да са студен народ , но все пак ще са коректни... Вече бавареца спря пред една

висока ограда и огромна врата, която дружелюбно се отвори пред нас. Боже, тук е като във филмите- излиза една икономка и ме въвежда в салон, в който може да празнуват поне стотина. Стоя права като статуя и чакам….След половин час време се чува тътрене на количка и виждам едно старче, облечено в копринен халат, с шалче около врата, дебели рамки на очила, сини очи…Поглед който ме преценява и оглежда от горе до долу, все едно кандидатствам не за болногледачка , а за филм на Фелини…

Старчето отваря уста и ми казва:

-Добре дошла момиче ! Аз съм хер Йон Балинг и ще се радвам ,че ще ме обслужвате. Още съм добре с акъла, така че няма да може да ме баламосвате за нищо. Ще ме храните с био храни, ще ми давате лекарствата, ще ме водите на разходки, ще ме къпите, ще ме масажирате и всичко от което имам нужда. Вашето име?

-Нина .

-Ок, Нина. Сега се размърдай, горе ще ти покажат стаята и след половин час да си тук долу при мен.

Тръгнах по огромното стълбище след икономката и една мисъл започна да ми се върти в главата- „тук май хич няма да е лесно…Дядката е подозрителен, както всички богаташи и не е много приятелски настроен към персонала.“ Стаята ми се оказа зад една летяща врата до спалнята на хер Балинг. Значи , ще съм тук до него, ще слушам хъркането му и вечер.

Слязох пак в салона . Дядката ми каза, че иска да тръгваме на разходка в градината с розите и аз започнах да тикам количката навън. Слънцето напичаше и беше приятно време. Оглеждах градината, която също е огромна,както всичко тук. Цветята красиви и подредени под конец, алеите изрядни и чисти, както всичко немско…

Мълчах и чаках новият шеф да каже нещо, но той дремеше и взе леко да сумти и похърква. Спрях до една пейка и седнах да си почина. По едно време хер Балинг се размърда и отвори очи.

- Ела по наблизо момиче.

Приближих се , а той ме хвана за главата и ме натисна към слабините си.

-Сега искам да свършиш нещо ,за което ти плащам момиче…

Аз се ококорих смаяно .И дума да не става -мисля си и в този момент му завъртях такъв звучен шамар, че дядката се олюля и се килна на една страна. Останало ми е едно- достойнство и не мисля някой да го мачка…

Зарязах инвалидната количка с „инвалидната душа“ в нея и тръгнах към стаята да си взема куфара с неразопакования багаж все още.