Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 451
ХуЛитери: 4
Всичко: 455

Онлайн сега:
:: marathon
:: Albatros
:: mitkoeapostolov
:: mariq-desislava

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПросто щрих
раздел: Поезия
автор: vesan

„Млъкни ма, дебела свиньо,
млъкни да не те посиня! -
кресна някой зад вратата
на бараката, в тревата
на пустясалия двор
килната - От кой ли зор
купила си тези сливи,
ти бе, мършо миризлива!”
„Ами… за децата аз…” -
чух от плач задавен глас
на жена. „Млъкни, разбра ли! –
кресна пак мъжът – прияли
им се сливи, курво, значи…
мамката ви ще разплача…
а не си ракия взела,
мамицата ти дебела…”,
и се чу как нещо пада.
Спрял до ниската ограда
слушах немощния плач
на жената. Ранен здрач
бавно крайния квартал
скриваше. И с гняв, и с жал
от безсилието свое
гледах мрачния, усоен
двор. Понечих да отворя
портата, да вляза в двора…
Не посмях. Унил и мрачен
продължих към къщи в здрача
на припадащата нощ.
Прав ли бях или пък лош
гражданин… Страхлив ли бях,
че отминах, че не спрях…
Нямам отговор! Обаче
снощи уморено в здрача
на софийския квартал,
покрай двора запустял
пак прибирах се. Отпред,
върху портичката, блед
на помръкналия фон,
във торбичка от найлон
закачен бе некролог
на жена. „Поклон дълбок…
и така нататък…” С плах
укор сякаш две очи
гледаха ме. И горчи
в мен въпрос; „Защо не спрях?”


Публикувано от alfa_c на 14.11.2018 @ 18:32:28 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   vesan

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.06.2021 год. / 11:48:36 часа

добави твой текст
"Просто щрих" | Вход | 5 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Просто щрих
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 16.12.2018 @ 15:09:29
(Профил | Изпрати бележка)
Ти си уникален, знаеш ли?! И сърцето ти е такова, Весане!
Усетих го като преживяно, може би затова е толкова въздействащо и хващащо за гърлото...Навярно в такива моменти съдбата изпитва човечността ни...


RE: Просто щрих
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 28.12.2018 @ 10:02:18
(Профил | Изпрати бележка)
Изпитва ни, но не винаги имаме сили да издържим на изпитанията...
Благодаря, Мария!

]


Re: Просто щрих
от Angelche на 15.11.2018 @ 23:02:06
(Профил | Изпрати бележка)
Затворени сме в себе си! И това е жалко:(((


Re: Просто щрих
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 16.11.2018 @ 21:08:12
(Профил | Изпрати бележка)
Май по-страшно е когато освободим това, което е заключено у нас!

]


Re: Просто щрих
от doktora на 15.11.2018 @ 11:03:41
(Профил | Изпрати бележка)
Тъмната страна на животното, наречено човек...
Нищо не зависи от нас, защото сме независими в една измислена държава.
Впрочем, Весан, звучиш по Смирненски! :)


Re: Просто щрих
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 15.11.2018 @ 11:19:41
(Профил | Изпрати бележка)
За съжаление, наистина сме безсилни, Док!

]


Re: Просто щрих
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 15.11.2018 @ 07:40:14
(Профил | Изпрати бележка)
*To be, or not...* -
въпрос горчив, когато има *нещо гнило в Дания* ...

Браво ти!


Re: Просто щрих
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 15.11.2018 @ 11:21:45
(Профил | Изпрати бележка)
Май по-скоро отговора е да не бъде
Поздрави Бой!

]


RE: Просто щрих
от mariq-desislava на 14.11.2018 @ 19:29:03
(Профил | Изпрати бележка)
Безкраен мрак ни разяжда отвътре и няма да спре, докато не ни обезличи и унищожи напълно.{}


RE: Просто щрих
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 15.11.2018 @ 06:17:30
(Профил | Изпрати бележка)
Ние сами създаваме този мрак, и храним демоните, живеещи в него, с егоизма и алчността си, с ненаситната си жажда да имаме, и да имаме, и да имаме...

]