автор: anastasia73

Остави ме, празнувам сега,
утре вест ще ти пратя по някой,
че добре съм и пак оцелях,
приюти ме изгубено ято.

Не попитах, не искам да знам,
колко пъти се пълни таз чаша,
аз пречистих я с гърло до грам
все е едно е чистилище наше.

А сега си приятен мираж,
появил се след хиляди мъки
и ме следваш със малко багаж
- много липси, раздели прескъпи.

Разпилей се, поне в този миг,
нека мисля сега, че си нищо,
а от утре, отново бъди,
мойто пусто, студено огнище!