автор: rawiri

Днес Сакатия празнува-
вдигнете чашите и го приветствайте!
Съдбата го целуна
и сега се пъчи
достолепно.
Най-накрая отвоювал
Смисъла
на своята сакатост,
като жезъл му се струва
жалката му патерица.
На която се крепи,
да не вземе да се сгромоляса
в двете си очи,
и да останат те
без блясък.
Да останат те-без него.
И да зейнат, като бездни.
А дали ти става леко,
щом като изчезнеш?...

Сакатия мълчи-
нещичко умува.
Припуква
в двете му очи.
Но само той
го чува.